Страницата на български език не съдържа никакви изображения, оригиналната версия можете да намерите на предишната страница на английски език, където са и изображенията!
Този проект беше чудесна възможност и интересни, добре прекарани 2 месеца неудържима работа. Означава много за мен, дори и само да смятате да го прочетете! Специални благодарности на всички хора, които помогнаха и се включиха в него! Документален проект кукерите 2024 / Marmal Project 2024 е един от двата най-големи мои фото проекта.
Преди много години, високо в планините, където снежните бури не са явление, а ежедневие, живеели стари и митични създания. Гигантски, с дълга и дебела козина, която държала студа надалеч от тях. Страшни на вид. Плашили всичко и всеки стоял далеч от тях. Така хората в селата и градчетата, вдъхновeни, направили костюми, с които да прогонят злото от домовете си. Маскирани с дебели и рунтави кози кожи и носещи големи звонци, те също били зловещи и успешно изгонили злите духове. Рус си отишъл, дошъл Сур - денят започнал да расте, а плодородието се върнало при хората. Оттогава насам българите се маскират всяка година и спазват ритуала, който се е превърнал в традиция.
В България съществуват вековни традиции, традиции, които събират и обединяват народа, а една такава традиция е кукерството. Познато още от векове назад, кукерството се практикува в различни части на страната, но определено едни от най - силните корени е пуснало там, където планините Рила, Пирин и Родопите се срещат – градчетата Разлог, Банско и околните селца. Различни легенди разказват истории за кукерите и традицията, но общото между всички е, че по време на празненствата те гонят злото и носят здраве и плодородие в домовете. Важно е да се спомене, че вероятно по време на празненствата народът се обединява и е единен, също както на Националния празник на страната. Освен това карнавалите привличат хиляди туристи всяка година, които се възхищават на атрактивните кукерски костюми.
Между Разлог и Банско съществува интимна връзка между майсторите на облеклата, комуникиращи постоянно. Всъщност създаването на тези древни костюми е един дълъг процес, изискващ както търпение, така и сръчността на майсторите. Отправяме се към Тони и неговата ферма на прохода Предел. Тук е един от центровете, от които тръгва началото на един костюм. Тони отглежда различни животни в своята ферма, но за кукерските костюми той отглежда пръчове. Това са животните, от чиито кожи се правят карнавалните одежди. Тони споделя, че отглежда животните около четири години, а през това време от него се изискват много грижи и любов към животните. Накрая, Тони разпределя животните и ги праща на следващото място по веригата. Той е благодарен, че е част от съхраняването на традициите в региона.
След като кожите се пратят, те претърпяват ключова обработка, за да се почистят и запазят за следващите векове. В миналото те са насолявани и след това обработвани с царевично брашно, така оставали консервирани. Днес този процес е изцяло заменен с по – лесен метод, но също толкова ефикасен – химическа обработка. Веднъж минали и през този процес, кожите идват при някои от местните майстори шивачи. Един от тях е Благо, внук на един от най – известните пазители на традицията в региона – Благо Татарски. Така родът на дядото на Благо е горд с неговите постъпки и умело продължава да съхранява заръките му. Отправяме се към дома на Благо, той споделя, че неговият дом е не просто работилница за костюмите, но и сборен център на разложката кукерска група – Старчевата, но за нея малко по – късно.
Когато кожите достигнат до дома на Благо, той събира верния си екип от помощници – от малки до големи и заедно се захващат със следващия процес. Тъй като пръчовете пускат защитни мъхове в своята козина, кожите трябва да бъдат почистени от тях и освен това разплетени и сресани – този процес се нарича разчесване. Благо споделя, че разчесването на една кожа може да продължи както няколко дни, така и месец, но той винаги може да разчита на своя екип. Такова разчесване се прави и всяка година на костюмите преди карнавалите, за да са сресани и изглеждащи добре за публиката.
Когато кожите минат и по този път, Благо оглежда кожата и внимателно избира за коя част на костюма ще се използва тя. За един костюм се използват средно по 7 кожи, а колкото по-голям е той, още повече кожи ще изисква. За костюмите с дълъг косъм или висока чучулка (маска) също се изискват повече материали. Тогава майсторът започва да изрязва и оформя частите на кукерския костюм. Когато е готов и с това, Благо започва да шие на ръка или с машина, на която работи с още някого. Освен да създава нови костюми, той се грижи и за вече направените – не само чрез разчесване, но и пришиване. Докато той шие ръкавите на костюм, разказва за поверието, че колкото по – висока е чучулката, толкова по-близо до Бог е чаушът и така се получава връзката с другия свят. Едно нещо обаче той не може да си обясни – как кукерите издържат на това напрежение и умора. За да носят тази тежест, според него, явно необяснима сила се вселява в тях.
Междувременно, на няколко къщи разстояние, друг майстор прави друг елемент от костюмите. Това е Атанас, който създава коланите за звънците. Той разказва, че меракът му все повече и повече растял, докато преди 2 години не започнал своето хоби, а именно създаването на коланите. В началото той правил презрамките за повече от седмица. След 2 години работа и любов към занаята, Атанас успява да ги направи за не повече от 2 дни, днес. Той не просто създава колани, способни да издържат 60-килограмовия комплект звонци, но той добавя и орнаменти в своя продукт. Различните му щампи и неговата креативност водят до един съвършен дизайнерски продукт, достоен за хората, носещи кукерските костюми. Атанас е определено един от хората, каращи ни да се впечатлим и изумим не само от неговата роля, но и от мерака, който има той.
Катарамите, които ползва за своите колани, пък са дело на един от най – добрите и известни ковачи в цяла България и не само. Това е Радослав Сарафов или както той предпочита да му казват – чичо ковач. Сарафов има над 20 години опит в своята сфера и казва, че да изработи продукта може всеки, истинската и трудна част в занаята е фантазията, с която да измисли дизайна. Такъв е и дизайнът на катарамите. Той казва, че отстрани работата с желязото изглежда привлекателна и лесна, но всъщност една катарама изисква часове работа и упорит труд. За ден той не може да създаде повече от три катарами за коланите, но във всяка от тях той влага всички сили и умения, минавайки през множеството инструменти в ковачницата си. Неговата задача е не по – малко значима и наистина добавя завършек на коланите. Неговото хоби също е свързано с традициите, затова той се включва към списъка с хората, съхраняващи родното. Въпреки че той не обича да се хвали, видим е неговият характер и неспирен дух да продължи да твори.
Когато всички работят в екип и комуникират помежду си, крайният продукт – костюмите, приемат същността на всеки майстор и са готови да бъдат използвани в местните празненства или да отпътуват за европейските карнавали, които често посрещат местните кукери. Благо споделя, че групата им многократно е присъствала в такива европейски карнавали. Един от тях бил в Ница, Франция, където хората били удивени от кукерите и техните високи и космати маски. Според Благо да бъдеш творец на такъв костюм или да си самият чауш, означава да носиш радост и веселие на хората, и точно това го прави горд.
Кукерите и кукерските игри произлизат още от хилядолетия по земите на траките. Легенда за тракийския кукер гласи, че траките в култ към Вселенския бог правили ритуали с кози. Те жертвали точно 7 кози или козли и правели костюм от кожите, които не обработвали умишлено. Ритуалът се правел високо в планините, по – близко до техния бог, а козите били неслучайно избрани. Смятали, че козата е животно, което обикновено живее високо, по върховете и се вярвало, че е божие създание. Счита се, че затова траките използвали и козята кожа за направата на военните си дрехи. Неслучайно е и числото 7, което в много религии е свещено – седем дни в седмицата, седем ангели по пътя за Рая, седем демони по този за Ада и т. н. Седемте кожи се разпределяли: 4 за гърдите, 2 за торса и 1 за маската. След ритуала костюмът се разшивал, а кожите се заравяли в четирите посоки. Така се вярвало, че жертвеният ритуал бил завършен.
На по – късен етап, когато българските племена дошли по земите на траките – днешна България, те донесли и звънците. Символиката тук падала на формата и приликата на звънците с глава. Българите в миналото закачали по себе си и конете си черепи на равностоен или велик свой победен противник. За да не изглеждат варвари, постепенно те заменили черепите със звънци. Тогава чановете стават част и от ритуала, който постепенно придобива формата на традиция. Макар първоначално кукерството да е гонено от Църквата и Корана, оказва се, че обичаят надделява, и религията е тази, която „губи тази битка“. С времето тази езическа традиция се свързва с християнството и вярата на хората и така стигаме до днес. Въпреки всички християнски ценности в някои краища на Македонския край и днес захранват малките деца от чан с мляко, за да бъде силно детето.
Чановете в Разлог и Банско днес вече не се свързват с надмощие и сила, а са един неизменен елемент от костюмите на кукерите. Още от миналото в региона се знае, че всяка махала има своя група, с която участвала на празненството, а целият празник и всички участници в Разлог днес все още са познати като „Старчевата“. Старчевата започва още три месеца преди Новата година – тогава се майсторят новите костюми, тогава се поправят старите, тогава често участниците от всяка махала на Разлог се събират у Благо и работят върху организацията за първи януари. За да бъде представлението в пълния си блясък, екипът от участници се разбира коя махала в кой час и по кой участък от града ще мине. Тази ранна подготовка не включва само организацията за главния карнавал през януари, защото според вярванията всяка вечер кукери трябва да излизат и обикалят кварталите, за да прогонят злото.
С вековете, от тракийските вярвания, кукерството започва като култ към Бог, минавайки през прогонването на тъмнината – според старите българи. Те празнували на 22-ри декември, когато според старобългарския календар настъпвала новата година – когато Рус – старото слънце си отива и настъпва Сур – идва новото слънце и денят започва да расте. Старите българи прогонвали мрака и празнували. Така до днес, 21-ви век, когато се вярва, че с това празненство се гонят злите духове. Илия Тантилов, който работи в Историческия музей на Разлог, казва, че дори да изглежда, че с времето вярванията, свързани с кукерството се изменят, всъщност коренът е един и същ – посрещането на новото време и прогонването на тъмнината или злото.
Илия и Благо застават и зад една обща теза, която илюстрира реалната промяна на традицията. Те разказват, че в миналото в този край кукери били само млади неженени момчета, които били в разцвета на силите си. Тъй като всяка махала си има и свои други персонажи като поп, мечкари, калайджии, ергени, баби и моми, в миналото всички те били изигравани от мъже и жените въобще не участвали в празненството. Днес обаче, за да се запази традицията, в карнавала вземат участие всички- от мъже и жени до старци и деца. И днес старият обичай кукерите да са около хорото и да го пазят е запазен. Макар сега те да са стражи просто символично, в миналото те действително пазели хорото и осигурявали повече място за него със своите бичове(камшици). И дори традицията да се изменя, за Благо важното е, че тя все още е жива.
Тантилов разказва още, че да си кукер, означава да си смениш самоличността за един ден. Чучулката или маската, която се нарича „сурад“, се превежда буквално като баща от „сур“ и сменям от „рад“. Затова истинският кукер без маска, всъщност въобще не е кукер. Той трябва да е с чучулка и така „да не се познава кой е“ пред другите участници, махали и зрители.
Старчевата, фестивалът в Банско и другите празненства в региона се отбелязват в началото на януари, с настъпването на новата година, когато тъпани огласят населените места. Организацията и ключът към нея минават именно през ръцете на тези майстори, творци, хора, пазещи традицията, и всички участници в карнавалите, включително хилядите посетители, които искат да се докоснат до кукерската магия и местните вярвания.
Тук ще намерите принтове от проекта, които може да поръчате, както и техните размери и цени.
Благодаря на всички, които споделиха проекта в социалните мрежи, където той достигна до над 50 000 души за първите 3 дни!